(Не)верните вярвания за възпитанието. ... Не искаме да излезем от Матрицата, защото ще станем свободни. Ще се наложи да пораснем, ако излезем, или по-скоро обратното, ще се наложи да излезем, ако пораснем. А така няма да се грижат за нас. Свободата е най-голямата отговорност. Тя иска смелост и сила. А всъщност ние всички сме бебета с дефицит на грижа. Затова искаме да сме несвободни и слаби - за да си дополучим грижата. Вместо нея обаче получаваме менте-грижа, менте-свобода, менте-живот. А Матрицата се грижи да подменя истината със заблуди. Единствената възраст, в която имаме шанс да вкусим от истината, е детството. Но ... |
|
|
Коледният списък с желания на Тони Дейвис: Да измъкна най-добрата си приятелка от психиатричната клиника. Да живея някъде, където мазето не е пълно с ковчези... и то заети. Да открия Единствения - моля, нека бъде висок, тъмен, красив... и жив. Тази Коледа съвсем не е весела за Тони. Най-добрата ѝ приятелка е затворена в психиатрична клиника, след като разказва пред полицията, че е била нападната от вампири. Единственият начин Тони да я измъкне от там е да докаже, че кръвопийците наистина съществуват. Така тя започва работа като охрана при един нежив, но получава, повече отколкото е очаквала особено когато ... |
|
|
"Имах ферма в Африка...", така започва едно от най-известните изречения в литературата, а именно романът Извън Африка на Карен Бликсен . Той разказва историята на млада датчанка от знатно семейство, която през двайсетте години на миналия век се жени за шведски барон и двамата заедно заминават за Кения, където създават ферма за кафе. По онова време в Африка колониализмът е в разцвета си, а екзотиката на континента все още не е комерсиализирана. Романтичната, авантюристична история на баронеса Бликсен всъщност е по-скоро трагична: зад биографичния сюжет на книгата авторката крие драмата на собствения си нещастен ... |
|
|
Лейди Илайза Балфур винаги е била съвършената млада дама - стеснителна, срамежлива и благоприлична. Когато приема да се омъжи за граф Съмърсет - строг, държащ на порядките и двадесет години по-възрастен от нея, всички смятат, че това е годежът на сезона. Без значение, че не той е съпругът, за когото сърцето на младата жена копнее. Десет години по-късно Илайза остава вдовица. Много, много богата вдовица, при това с титла, и най-после за първи път в живота си напълно контролира собственото си бъдеще. С една малка подробност - ако поведението ѝ посрами фамилното име, всички богатства ще ѝ бъдат отнети. След ... |
|
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
|
Специфичното за това издание е, че екипът на издателство Пилгрим БГ се придържа стриктно към оригинала на стенограмите на беседите на Петър Дънов без редакция или осъвременяване в текста. Великата майка е серия от беседи пред жените, държани в периода 1917 - 1932. Беседите съдържат ценни окултни упражнения и правила за живот. През 70-те и 80-те години на XX век д-р Вергилий Кръстев започва да записва спомените на учениците на Петър Дънов, тяхното документално наследство и се опитва да събере неиздаваните оригинали на беседите, разпръснати и местени из цялата страна. Д-р Кръстев е против редакцията или ... |
|
|
Наръчник за овладяване на енергиите. ... Тази книга е наръчник за всички жени, които имат смелостта да си поставят цели и волята да ги постигат. Защото в съвременния свят принцеси няма и добрият живот е за тези, които умеят да си го изработят. Книгата на Наталия Кобилкина "33 дни до мечтата" е наръчник за овладяване на енергиите в нас - женската и мъжката, любовта и егото. Само когато са правилно балансирани, можем да имаме желаните отношения с партньора. Разберете защо животът ви протича по определен начин. И ако нещо в него не ви харесва - променете го! Мечтата за щастлив и хармоничен живот се постига чрез ... |
|
|
"Когато за първи път четох "Светът като воля и представа" на Шопенхауер , неволно се спрях на едно аритметично уравнение - произволно по същност, което някак си възбуди съзнанието ми, за да ме озари с мисълта, че бих могъл да използвам като форма определени формули, функции, теореми, аксиоми и постулати от физиката и математиката, като им правя сатиричен еквивалент. Разбира се, тук нещата не трябва да се разбират буквално. Човек с нужния интелект и въображение винаги би усетил мисловния паралел. В интерес на истината искам да споделя, че аз, който никога не съм се отличавал с особено висок успех по тези ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
|
От автора на "Оплети и разплитай". На какво сме готови за отстояването на трудно възможното лично и семейно щастие? Докъде стигат рамките на разумните отстъпки и компромиси, когато искаме да задържим до себе си приятели и близки? Какъв може да бъде отпорът ни срещу често неизбежните намеси в крехкия свят на двама души. Въпроси, които са до болка познати, но своеобразно и посвоему намират отговор в нови роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки"."...Не ми ли се полагаха повече от двайсет минути и да изляза с по-леко сърце, нямаше ли плетеницата от игра на жмичка да се разплете? Не бяхме ... |
|
|
Изящен роман. ... Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро... И ги чете неизменно с ментово листо под езика. "Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор." Литературен вестник "...от онези автори ... |
